Събудих се в неделя сутрин. Времето навън визуално спадаше към „пролет“ по всички параграфи – слънце, усмихнати хора, от време на време по някоя птича песен, поквакване от жаба… Добре де, квакане на жаби нямаше. Ама на мен ми беше пролетно 🙂 И се присетих, че Великден наближава! Припомняйки си сладкия аромат на прясно изпечени козунаци, веднага ми изкристализира идеята каква закуска да направя. Има още