Тази позабравена рецепта открих наскоро в тефтера със сладкиши на мама. Спомням си как сме я приготвяли заедно преди много лета и съм запомнила вкуса й оттогава – свеж, лек и плодов, изпъстрящ всяка хапка 🙂
Всъщност точно мама е човекът, на когото се дължи любовта ми към тортоправенето. Като малка не помня да е минал семеен повод или празник без някоя сладост, направена и украсена от нея с изключително старание и обич. И толкова вкусни й се получаваха винаги! А аз, разбира се, обожавах да се навъртам около нея, да помагам и тайничко да си похапвам от купите с крем.
И въпреки че към днешна дата до голяма степен съм й отнела удоволствието да прави торти за фамилните сбирки, тя си остава най-добрият майстор на домашни лакомства за мен и мой най-верен съучастник в най-различни кулинарни деяния 🙂 Ще ви издам, че замислям публикация с наша обща рецепта в близко бъдеще, така че хвърляйте око 🙂
Връщам се към същината – тортата. Това е от тези рецепти, които можете да забъркате за 15-тина минути, докато говорите по телефона, наглеждате вечерята във фурната и хвърляте по едно око на филма оттатък. Няма къде да сбъркате! Не се пече, изисква малко и непретенциозни съставки и е много, много свежа на вкус. С нея бихте зарадвали почитателите на леките торти без шоколад, сметана и натрапчиви кремове. Ето как се прави:
Необходими продукти:
200 гр обикновени бисквити с масло
400 гр цедено кисело мляко
2-3 с.л. пудра захар
1 компот от белени праскови (аз използвах 830 грамова консерва)
1 кутия бонбони Лимонови резенки
Начин на приготвяне:
Бисквитите се начупват на четвъртинки. Цеденото мляко се разбърква с 2-3 с.л. пудра захар (в зависимост от това колко сладко обичате, но не прекалявайте – глазурата на тортата е достатъчно сладка!), обърква се заедно с бисквитите, изсипва се във форма за торта с падащи стени (моята е 22 см) и се заравнява.
Прасковите се изцеждат (запазете сиропа!) и нарязват на филийки. Подреждат се върху бисквитената основа. Можете да ги оставите и цели, ако са по-дребни. Аз си поиграх да ги подредя красиво, но глазурата, с която ще ги залеете после, е непрозрачна, така че красотата ви ще остане незабелязана, ако направите като мен 🙂
Тортата се прибира в хладилника, докато приготвяте глазурата. За нея 400 мл от сиропа на компота се кипва на котлон. След като започне да къкри, към течността се изсипват лимоновите резенки, котлонът се намалява и се бърка до пълното разтопяване на бонбоните. Сиропът се охлажда леко, след което се изсипва върху прасковите.
Тортата се прибира в хладилник до стягане на желираната глазура. Можете да я украсите по желание – аз не стигнах до украса, поради наличие на желаещи за дегустация, но и така се хареса много.
Хапва се с настроение и в компанията на достатъчно десертолюбци, на които да подсладите деня 🙂 И както гласеше мисълта, скрита в кутията с резенките: „Щастието не намалява, ако се споделя.“ – хубаво е да си го припомняме често, защо не и на парче торта?
Ако рецептата Ви е допаднала и решите да я приготвите, ще се радвам да споделите как се е получила при Вас! 🙂 А за да не пропуснете следващите вкусни хрумки тук, абонирайте се за моя блог от бутона „Последвай Cherry Bakery“, харесайте страницата ми във Фейсбук или ме последвайте в Instagram.
Cherry Bakery 