В сезона на любимите ми череши да изпека черешов пай си е просто задължително. 🍒🥧😋 За всичките чери-сезони, в които съм активен пекар, съм открила някои хитрини, с които паят винаги се получава. И то чудесно – с перфектното за мен съотношение между хрупкавина и сочност. Обобщих ги тук за вас, за да стават и вашите черешови пайове вкусни всеки път. Вижте ги, приложете ги и ми пишете да споделите резултати – ще се радвам! 🙂
Една от кулинарните ми цели за 2020-а е да изпробвам повече рецепти с брашна, различни от пшенично. Първата проба се състоя и бързам да ви споделя резултата, защото е фан-тас-ти-чен. Наистина!!! Лейдис енд джентълмен, представям ви едно ултра вкусно, наситено шоколадово брауни с овесено брашно. Има още
Няма как блог с черешово име като моя да мине без рецепта с череши точно когато им е сезонът. Нали? Затова спретнах този симпатичен сладкиш с хрупкаво-маслена коричка и ви го поднасям топъл-топъл 🙂 🍒
Докато се обърнем и февруари си дойде. Коледните елхи като че надве-натри се трансформираха в сърца, пухчета, брокат и шоколад, а „Jingle Bells“ заглъхна за сметка на „Love is in the air“.
Ако и вас ви е обзел романтичният февруарски дух, замисляте менюта, изненади и подаръци за любимковците си или пък като мен – не се вълнувате особено от предстоящия 14 февруари, но нямате нищо против някоя и друга сладка занимавка – този малък трик може да ви е полезен, за да си направите симпатични сърцевидни кексчета с подръчни материали.
Приземявам се отново на черешова територия, за да ви „светна“ за една хитрост, която изпробвах преди броени часове днес.
love is in the air…
Есенен неделен следобед. Еуфория вкъщи – обещала съм да изпека пай. По това време от годината като че ли по default ми иде да слагам на всичко ябълки и канела, затова, съвсем изненадващо (виж ти!) решавам паят да е ябълков. И с по-различна (романтична) украса 🙂 Започвам! Има още
пухкави и вкусни малки симпатяги!
Реших да трансформирам рецептата за ябълков сладкиш от старите тефтери вкъщи в тези симпатични малки кексчета. Приготвят се бързо, съставките им не са никак претенциозни и са чудесен вариант, ако страшно ви се хапва нещо сладко, а нямате време за дълги приключения в кухнята. Всъщност, това, което аз обичам най-много в тези кексчета, е ароматът, който се носи из къщи, докато се пекат. Обикновено си взимам едно, още топло-топло, заедно с чаша чай, книга и топло одеяло и излизам в следобедна ваканция 🙂
или как направих първия 5-минутен десерт в живота си.
Рецептата за тази чудата вкусотия ми попадна преди повече от година във фейсбук страницата на Handimania. Изглеждаше толкова абсурдно лесно, та чак се усъмних, че ще се получи нещо сполучливо. Все пак исках да проверя дали някой някога не я е опитвал – попитах Гугъл и попаднах тук. Хмм, явно се получава! Неее, прекалено лесно изглежда – казвам си аз – днес не искам да ми е лесно (обикновено обичам да си усложнявам живота), запазвам рецептата и забравям.
И така до днес, когато не реших, че й е дошло времето. Има още
